Велосипедите в Закона за движение по пътищата.

Напоследък използването ан велосипеди става все по-масово. Това налага да се осмисли и мястото на велосипедистите межу колите и пешеходците. В момента Закона за движение по пътищата е доста лаконичен по въпроса и затова ето някои идеи по въпроса, почерпени и от личен опит:

"Велосипед" е пътно превозно средство с две или повече колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява.

"Електрически Велосипед" е пътно превозно средство с две или повече колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, подпомагано от електрически двигател с мощност не по-голяма от …… вата. (да се съобрази с европейското законодателстов по въпроса)

За целите на ЗДП електрическия велосипед се приравнява на велоспипед и водачите му се ползват със същите права и задължения като водачите на велосипедите.

"Велосипедна алея" е специално изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от платното за движение и/или тротора, предназначена за движение само на велосипеди.

"Велосипедна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на велосипеди през кръстовища и платното за движение. На кръстовищата велосипедни пътеки са продълженията на велосипедните алеи върху платното за движение.

Когато е част от платното за движение велосипедната алея задължително се отделя с остров и/или изкуствени неравности препятстващи навлизането на други ППС в нея.

На тротоар и/или на места предназначени за едновременно използване от велосипеди и пешеходци (тротоар, пешеходна алея, парк) велосипедната алея се отделя от зоната за пешеходци с широка надлъжна светлоотразителна лента на пътя.

Велоспипедната алея не може да бъде по-тясна от 1,5 метра и на нея се забранява поставянето на пътни знаци, сфетофари, рекламни елементи и/или други обекти препятстващи движението на велосипедисти и/или стесняващи ширината на велосипедната алея под 1,5 метра.

Забранено е паркирането на ППС на велосипедна алея или пътека. Неправилно паркиралите ППС се отстраняват принудително.

Забранено е използването на велосипедна алея от други участници в движението освен велосипеди, включително пешеходци, мотопеди и мотоциклети. За нарушение на тази забрана да се налагат глоби.

За преминаване на пешеходци през велосипедна алея се предвиждат и обозначават пешеходни пътеки на необходимите за това места.

За пешеходните пътеки на велоалеи важат общите правила за пешеходните пътеки.

При преминаване на велосипедна пътека, велосипедите са с предимство пред другите ППС.

Водачите на велосипеди над 14 години са длъжни да използват за движение само обозначените за това алеи или разрешените платна за движение.

Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди може да използват за движение лентата за движение на ППС, включително пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Водачите на велосипеди са длъжни да се движат възможно най-вдясно на платното за движение, освен когато се налага да направят завой, да се престроят или да заобиколят препятствие.

При движение в лентите за движение на ППС водачите на велосипеди са длъжни да спазват всички правила и знаци за движение на ППС.

Тодор Грозданов

Любителски риболов

В тази тема ще давам своите предложения за промени в режима на любителския риболов и накзанията при нарушението му. 

Ето и първите ми предложения:

I. Голяма част от бракониерския улов се извършва с мрежи и мрежести уреди. Що се касае до мрежите, те са забранени, но мрежестите уреди не са ясно обозначени като забранени в закона, нито кои са те. Поради тази причина поради масовата продажба на "парашути" много незапознати със закона риболоци ги използват и ловят с тях.

За целта предлагам: Въвеждане на забрана за продажба на мрежи и мрежести уреди на любители риболовци. Продажбата на мрежи да е разрешена за регистриран стопански риболов от определени за целта магазини като самите мрежи бъдат маркирани (пломбирани). За да се спазва режима трябва да се въведат глоби за продаващите и купуващите мрежи и мрежести уреди, както и конфискацията им, включително и от местата където се извършва нерегламентираната продажба.


II. Промяна в Наказателния кодекс, като към престъпленията против стопанстовото – чл.238, се добави и нерегламентирания риболов с ток. В момента престъпление е използването на взрив и химически вещества и зашеметяващи средства. Тока би могъл да се тълкува като зашеметяващо средство, но е важно да бъде изрично споменат. И би трябвало да се наказва не само в немаловажни случай, тъй като използването на ток във вода винаги създава опасност за живота на хора или животни намиращи се в близост.

Също в престъпление трябва да бъде прогласен процеса на използване на тези методи, както и приготвлението му. В момента престъпление има само ако се улови риба или други водни организми, т.е. ако няма улов – няма престъпление. Използването на ток, бомби или химически вещества във водата винаги е опасно и дееца трябва да бъде наказван дори и да не е уловил нищо към момента на залавянето му.

Сегашен текст:

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който улови риба:

а) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Предложение за промяната (маркирал съм ги в червено):

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който с цел да улови риба използва взривни, отровни или зашеметяващи вещества или уреди генериращи електрически ток, както и който улови риба:

а) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

(4) За приготвление по ал.1 и ал.2 дееца се наказва със същото наказание.

Тодор Грозданов

Банки и изпълнителен лист

В момента съществува една интересна неравнопоставеност на стопанските субекти. Съгласно ГПК банките са единствените търговски дружества (и въобще субекти) наред с държавата и общините, които могат да искат от съда издаване на изпълнителен лист само въз основа на счетоводните си системи. 
ГПК, чл.417, ал.1
"2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;"
Какво означава това: Банка подава в съда искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съда преглежда документа, констатира, че е извлечение от банковите книги и издава изпълнителния лист. Банката представя изпълнителния лист на съдебния изпълнител, той образува изпълнителното дело, налага запорите и възбраните и едва тогава уведомява длъжника. Това е и първия момент когато длъжника разбира, че банката си търси парите от него, и едва тогава може да оспорва това искане на банката. Но...... запорите вече са наложени и няма да бъдат вдигнати. Изпълнителното дело няма да бъде спряно, освен ако не бъде представено обезпечение в полза на банката (в пари, залог или ипотека). Т.е. първо се събират парите и едва след това се решава от съд дали се дължат.
За всички други субекти (обокновени хора и търговци) реда е: Искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съда уведомява длъжника и ако той възразява срещу искането се води дело за доказване на вземането. Едва след делото се издава изпълнителен лист и се пристъпва към съдебен изпълнител. Т.е. парите ще бъдат събрани едва когато вече е безспорно че се дължат.
Кое налага да се дава тази привилегия на банките? Обществения интерес за стабилна финансова система ли? Тогава защо тази привилегия не е дадена и на други търговски дружества, опериращи с много финансови средства, които също са лицензирани и работят под строг надзор от държавните институции?
Тази привилегия на банките е едно изкривяване на пазара, което трябва да бъде премахнато. Действително Конституционния съд постанови, че това не е противоконституционно, но дали е правилно? Още повече, че банките когато отпускат кредити винаги се преосигуряват, включително и със Записи на заповед, които им дават същата привилегия като посочената (бързо издаване на изпълнителен лист).

Конкретното ми предложение:
В чл.417,ал.1, т.2 от ГПК думите "и банките" да бъдат заличени.

Допълнително бих казал, че тази привилегия не трябва да се дава и на общините и държавите като се има предвид как си водят счетоводните системи, но..... това е тема на следващ разговор.

Тодор Грозданов

Държавата в съдебното изпълнение

Време е вече в законите да залегне принципа, че държавата е партньор на хората, особено когато участва в търговския оборот. Време е законите и управлението да се отделят от принципа "Всичко в името на фиска". Ето едно конкретно предложение:

Промяна на ГПК и ЗЧСИ в смисъл: Държавата да не е привилегирована при събиране на вземания. В настоящия момент съдебния изпълнител (СИ) е длъжен да попита НАП дали длъжника има задължения и към държавата, да събере първо тях и след това да събира вземането, което му е възложено от кредитора частно лице.

Проблемът: НАП уведомява, че има вземания, но не предприема никакви действия за събирането им, нито заплаща такси на СИ за такива действия. Т.е. изпълнителното дело спира защото кредитора не иска да плаща такси за вземанията на държавата при несигурност, че нещо ще остане и за него. По този начин голяма част от съвестните търговци не си събират вземанията, а в същия момент не се събират и вземанията на държавата. А като не си събират вземанията търговците може да изпаднат в невъзможност да изплащат и своите задължения, включително към държавата. 

Този принцип при съдебното изпълнение трябва да отпадне напълно или да бъде заменен с обратния принцип. Съдебния изпълнител да пита НАП дали кредитора има задължения и когато събере парите от длъжника, първо да плати задълженията на кредитора към държавата и след това да му преведе остатъка. По този начин ще се постигне по-добър ефект на събираемост и същевременно ще се погасяват задължения и към "обикновените" кредитори и към държавата.

Тодор Грозданов

Електронно правителство

Ето няколко идеи за електронно правителство.

Всички граждани да бъдат с електронни подписи или електронни сертификати за комуникация с правителството.

Сертификатите задължително да са безплатни за гражданите, т.е. за сметка на бюджета.

Варианти за сертификатите:

1. На всеки гражданин се издава безплатен електронен подпис. За целта държавата се договаря с доставчиците на удостоверителни услуги за преференциални цени. Тук проблемите са четците за граждани – кой ще ги плаща. Също така и годишния абонамент за подновяване на подписите. Това обаче би могло да се реши при разговорите с фирмите. Също така може и да се възложи на Информационно обслужване – държавна компания да издаде и подържа подписите безплатно за гражданите без годишна такса.

2. Държавната администрация издава на всеки гражданин (пълнолетен) електронен сертификат, с който да се легитимира пред администрацията. Лицата които имат електронен подпис – се легитимират с него без право на отказ от страна на администрацията за признаването му.

3. Личните карти стават електронен сертификат – с тях се удостоверява самоличност и сега. Трябва да се намери вариант да се ползват и електронно. Единия вариант е нови лични карти – за това обаче трябаше да се помисли при започване на смяната преди няколко години. Все пак и сегашните карти имат машинночитаема част – да се намери приемлив начин това да служи като електронен сертификат. Да се измисли софтуер и да се изработят четци, които да превърнат картите чрез машинночитаемата част и ПИН във електронен подпис.

С решаването на техническите проблеми да се въведе със закон задължението за комуникация с администрацията само по електренен път. Всички декларации да се подават чрез този ел. подпис – нищо на хартия. За всеки гражданин да има електронни досиета с различни нива на достъп. Ако гражданина иска удостверение от някой орган – това да се отразява в досието му и всеки друг орган на администрацията да може да го вижда и да не го изисква на хартия. В това досие да се отразяват и целия данъчен и осигурителен статус на гражданина. Самият той да има неограничен достъп до досието си. Достъп до досието да имат и държавните служители – да се записва кой, кога и какво разглежда като гражданина да има достъп до тази информация.

За улесняване на гражданите за използване на електронната комуникация да се създадат приемни във всяка сграда на администрацията. В тези приемни да има достатъчно терминали за достъп до страниците и електронните услуги на администрацията. От тези терминали да може да се извършва всяка услуга на администрацията – да се избегне разхождането на гражданите до различни сгради и стаи и т.н. Зa да няма грешки и неразбиране в тези приемни да има достатъчно на брой обучени държавни служители които да оказват практическо съдействие на гражданите за ползване на електронните услуги.

Зaдължително да се предвиди преходен период за въвеждане на услугите – например в рамките на три или пет години гражданина да може дa комуникира с администарцията и електронно и на хартия, но ако го прави електронно да се предвидят стимули за него – отстъпка от данъците, по-ниска цена и по-кратки срокове за извършване на услугата.

Тези електронни сертификати да се използват и за електронно гласуване- от всички приемни – терминали, както и в домашни условия. 

Тодор Грозданов