Банки и изпълнителен лист

В момента съществува една интересна неравнопоставеност на стопанските субекти. Съгласно ГПК банките са единствените търговски дружества (и въобще субекти) наред с държавата и общините, които могат да искат от съда издаване на изпълнителен лист само въз основа на счетоводните си системи. 
ГПК, чл.417, ал.1
"2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;"
Какво означава това: Банка подава в съда искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съда преглежда документа, констатира, че е извлечение от банковите книги и издава изпълнителния лист. Банката представя изпълнителния лист на съдебния изпълнител, той образува изпълнителното дело, налага запорите и възбраните и едва тогава уведомява длъжника. Това е и първия момент когато длъжника разбира, че банката си търси парите от него, и едва тогава може да оспорва това искане на банката. Но...... запорите вече са наложени и няма да бъдат вдигнати. Изпълнителното дело няма да бъде спряно, освен ако не бъде представено обезпечение в полза на банката (в пари, залог или ипотека). Т.е. първо се събират парите и едва след това се решава от съд дали се дължат.
За всички други субекти (обокновени хора и търговци) реда е: Искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съда уведомява длъжника и ако той възразява срещу искането се води дело за доказване на вземането. Едва след делото се издава изпълнителен лист и се пристъпва към съдебен изпълнител. Т.е. парите ще бъдат събрани едва когато вече е безспорно че се дължат.
Кое налага да се дава тази привилегия на банките? Обществения интерес за стабилна финансова система ли? Тогава защо тази привилегия не е дадена и на други търговски дружества, опериращи с много финансови средства, които също са лицензирани и работят под строг надзор от държавните институции?
Тази привилегия на банките е едно изкривяване на пазара, което трябва да бъде премахнато. Действително Конституционния съд постанови, че това не е противоконституционно, но дали е правилно? Още повече, че банките когато отпускат кредити винаги се преосигуряват, включително и със Записи на заповед, които им дават същата привилегия като посочената (бързо издаване на изпълнителен лист).

Конкретното ми предложение:
В чл.417,ал.1, т.2 от ГПК думите "и банките" да бъдат заличени.

Допълнително бих казал, че тази привилегия не трябва да се дава и на общините и държавите като се има предвид как си водят счетоводните системи, но..... това е тема на следващ разговор.

Тодор Грозданов

Държавата в съдебното изпълнение

Време е вече в законите да залегне принципа, че държавата е партньор на хората, особено когато участва в търговския оборот. Време е законите и управлението да се отделят от принципа "Всичко в името на фиска". Ето едно конкретно предложение:

Промяна на ГПК и ЗЧСИ в смисъл: Държавата да не е привилегирована при събиране на вземания. В настоящия момент съдебния изпълнител (СИ) е длъжен да попита НАП дали длъжника има задължения и към държавата, да събере първо тях и след това да събира вземането, което му е възложено от кредитора частно лице.

Проблемът: НАП уведомява, че има вземания, но не предприема никакви действия за събирането им, нито заплаща такси на СИ за такива действия. Т.е. изпълнителното дело спира защото кредитора не иска да плаща такси за вземанията на държавата при несигурност, че нещо ще остане и за него. По този начин голяма част от съвестните търговци не си събират вземанията, а в същия момент не се събират и вземанията на държавата. А като не си събират вземанията търговците може да изпаднат в невъзможност да изплащат и своите задължения, включително към държавата. 

Този принцип при съдебното изпълнение трябва да отпадне напълно или да бъде заменен с обратния принцип. Съдебния изпълнител да пита НАП дали кредитора има задължения и когато събере парите от длъжника, първо да плати задълженията на кредитора към държавата и след това да му преведе остатъка. По този начин ще се постигне по-добър ефект на събираемост и същевременно ще се погасяват задължения и към "обикновените" кредитори и към държавата.

Тодор Грозданов

Електронно правителство

Ето няколко идеи за електронно правителство.

Всички граждани да бъдат с електронни подписи или електронни сертификати за комуникация с правителството.

Сертификатите задължително да са безплатни за гражданите, т.е. за сметка на бюджета.

Варианти за сертификатите:

1. На всеки гражданин се издава безплатен електронен подпис. За целта държавата се договаря с доставчиците на удостоверителни услуги за преференциални цени. Тук проблемите са четците за граждани – кой ще ги плаща. Също така и годишния абонамент за подновяване на подписите. Това обаче би могло да се реши при разговорите с фирмите. Също така може и да се възложи на Информационно обслужване – държавна компания да издаде и подържа подписите безплатно за гражданите без годишна такса.

2. Държавната администрация издава на всеки гражданин (пълнолетен) електронен сертификат, с който да се легитимира пред администрацията. Лицата които имат електронен подпис – се легитимират с него без право на отказ от страна на администрацията за признаването му.

3. Личните карти стават електронен сертификат – с тях се удостоверява самоличност и сега. Трябва да се намери вариант да се ползват и електронно. Единия вариант е нови лични карти – за това обаче трябаше да се помисли при започване на смяната преди няколко години. Все пак и сегашните карти имат машинночитаема част – да се намери приемлив начин това да служи като електронен сертификат. Да се измисли софтуер и да се изработят четци, които да превърнат картите чрез машинночитаемата част и ПИН във електронен подпис.

С решаването на техническите проблеми да се въведе със закон задължението за комуникация с администрацията само по електренен път. Всички декларации да се подават чрез този ел. подпис – нищо на хартия. За всеки гражданин да има електронни досиета с различни нива на достъп. Ако гражданина иска удостверение от някой орган – това да се отразява в досието му и всеки друг орган на администрацията да може да го вижда и да не го изисква на хартия. В това досие да се отразяват и целия данъчен и осигурителен статус на гражданина. Самият той да има неограничен достъп до досието си. Достъп до досието да имат и държавните служители – да се записва кой, кога и какво разглежда като гражданина да има достъп до тази информация.

За улесняване на гражданите за използване на електронната комуникация да се създадат приемни във всяка сграда на администрацията. В тези приемни да има достатъчно терминали за достъп до страниците и електронните услуги на администрацията. От тези терминали да може да се извършва всяка услуга на администрацията – да се избегне разхождането на гражданите до различни сгради и стаи и т.н. Зa да няма грешки и неразбиране в тези приемни да има достатъчно на брой обучени държавни служители които да оказват практическо съдействие на гражданите за ползване на електронните услуги.

Зaдължително да се предвиди преходен период за въвеждане на услугите – например в рамките на три или пет години гражданина да може дa комуникира с администарцията и електронно и на хартия, но ако го прави електронно да се предвидят стимули за него – отстъпка от данъците, по-ниска цена и по-кратки срокове за извършване на услугата.

Тези електронни сертификати да се използват и за електронно гласуване- от всички приемни – терминали, както и в домашни условия. 

Тодор Грозданов

Промени в Конституцията

Сегашна Конституция действа вече 22 години. Тя изигра своята роля като Конституция на прехода и през това време показа редица слабости. Необходима е сериозна промяна или направо нова Конституция. Естествено това не може да стане през следващото обикновено Народно събрание, но трябва да се мисли отсега, защото за свикване на Велико народно събрание трябва да има конкретен проект. 

Ето няколко мой размисли по въпроса:

1.     Намаляване броя на депутатите на 120. Сегашните 240 депутати са твърде много. Един по-малък парламент би работил доста по стегнато. Същевременно би намалили разходите на бюджета по това перо. 120 е бройка, която може да удовлетвори различни квалифицирани мнозинства (1/2; 2/3; 3/4; че дори и 4/5) и т.н.

2.     Възможност гражданите да повдигат въпроса за конституционност на законите. Реда, по който това да стане следва се обмисли защото има различни варианти – преки жалби до Конституционния съд; жалба до съд, който да преценява дали да изпрати жалбата до КС; повдигане на такъв въпрос във висящ процес и съответно препращането му за решаване от КС и т.н.

3.     Дебат около мястото на прокуратурата и следствието – дали да са част от съдебната власт или да преминат към изпълнителната. Специално за следствието аз мисля, че трябва да е част от изпълнителната власт, т.е. МВР. 

4.     Законодателната инициатива на президента – да има ли такава или не? При условие че президента се избира пряко от народа, мисля че е добре да има законодателна инциатива. Пък Народното събрание да решава дали да приеме предложения от него закон.

5.     Брой на министрите – по Търновската конституция броя и вида на министерствата е точно определен. Дали да има пак такова ограничение? Защо не? Така ще е ясно колко миснистри ще има и каква администрация е необходима. Спира се с преименуването и местенето на министерства, агенции и отдели. Спира се и със създаването на стурктури за определени хора или коалиционни партньори.

Това като за начало. Сигурно и още доста текстове могат да се променят. С времето ще добавям и нови идеи ако ми хрумнат.

Тодор Грозданов